Има дни...

...в които още със събуждането си знам,че няма да са сред най-приятните. Не знам дали ви се е случвало. Едно такова тежко, нищо не ти се прави, потиснато....
В такива дни обикновено отварям папката и кутията, в които държа разни споменчета. Най-често писания, картички, разказчета, малки подаръчета... Обикновено това не помага, напротив, става ми още по-потиснато и странно. Да му се не види, винаги се получава така, че разбираш какво си имал, чак след като го загубиш. Адски е изтъркан тоя израз, ама всеки такъв ден се потвърждава. Колко много спомени, мисли, чувства струят от тези хартийки и нещица, някои от които вече изглеждат на преклонна възраст :)
Замисляла съм се дали да не ги завра някъде, където няма лесно да ги изваждам (да ги хвърля със сигурност не мога), ама все не го правя. 
И все се чудя какво да се правя в такива дни :-/ Лошо нещо ли е да имаш хубаво минало? Не се оплаквам и от настоящето, макар че.... не е същото, много хора се разотидоха или аз се разотидох от тях :-/, то това е нормално, де, ама аз съм такова същество, че много се привързвам към приятелите си и дори да знам, че вече няма как да сме толкова близки, пак ми е криво и мъчно, а новите.... все остават на заден план....
Напоследък съм си решила да се заема с търсенето и на нови приятели, всъщност то няма нужда да ги търся, вече ги имам, само трябва да повярвам в тях. Може би тогава спомените няма да ме карат да натежавам с 20 кг 

Идва есента.
Да ни е честита!