"Нарушаването на тези правила води до БАН!!!"
Да знаете, че ако нарушите правилата в zamunda.net, ще ви заведат до БАН ;)
понеделник, 23 февруари 2009 г.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Случвало ли ви се е?
Случвало ли ви се е да насъберете болезнено много любов в себе си, а да не можете да я дарявате наляво - надясно, щото нали уж не е прието?
Ако се усмихвате постоянно, ви мислят за луд/а.
Ако прегръщате познатите си, сте лигла/лигльо (за това за виновни кухите блондинки от американските филми) или пък непременно някой отнякъде ще изникне и ще реши, че изневерявате, ако си имате приятел/ка. За целувките няма да обсъждам... (по бузата, де)
Ако си поговорите с някое куче или коте на улицата, ви обикалят отдалеч.
Ако спрете да се порадвате на слънцето, да погледате цветята или пък вървите с глава, вдигната към небето и гледате колко красиво се очертават клоните на неговия фон, сте безперспективна мечтателка.
И всичко това, или поне повечето, остава натрупано във вас. Никога не може да бъде сигурен човек как ще се изтълкуват разни такива постъпки от хората. Да, за някои от изброените по-горе, може да не ви пука и да си ги правите въпреки всичко, но винаги "едното на ум" остава, за да човърка.
Много боли....
P.S.: Този пост стоя с месеци непубликуван докато се реша. Има още един такъв, предполагам, че и на него скоро ще му дойде времето
Ако се усмихвате постоянно, ви мислят за луд/а.
Ако прегръщате познатите си, сте лигла/лигльо (за това за виновни кухите блондинки от американските филми) или пък непременно някой отнякъде ще изникне и ще реши, че изневерявате, ако си имате приятел/ка. За целувките няма да обсъждам... (по бузата, де)
Ако си поговорите с някое куче или коте на улицата, ви обикалят отдалеч.
Ако спрете да се порадвате на слънцето, да погледате цветята или пък вървите с глава, вдигната към небето и гледате колко красиво се очертават клоните на неговия фон, сте безперспективна мечтателка.
И всичко това, или поне повечето, остава натрупано във вас. Никога не може да бъде сигурен човек как ще се изтълкуват разни такива постъпки от хората. Да, за някои от изброените по-горе, може да не ви пука и да си ги правите въпреки всичко, но винаги "едното на ум" остава, за да човърка.
Много боли....
P.S.: Този пост стоя с месеци непубликуван докато се реша. Има още един такъв, предполагам, че и на него скоро ще му дойде времето
вторник, 16 септември 2008 г.
Цветно
Кой ви е любимият цвят? (Ако някой все още чете)
Аз толкова много пъти съм ги променяла, че вече не знам. Май всички са ми любими. Всеки отговаря или ми създава някакво настроение.
Червеният всъщност май е от малкото, които никога не съм смятала за любим. Обичам го в умерени количества и само в комбинация с бяло. Някак си прекалено диво ми идва, ако не е бялото да го укротява.
Виж, с оранжевия е друго. Не че не е ярък и той, но топлината, с която е изпълнен, много благоприятно ми въздейства. Напомня ми слънцето, а то винаги ме е радвало.
Жълт. Ами, не знам, ама все си представям онова студеното жълто, дето не ми е особено приятно. Малко ми е безлично и отчуждаващо.
Зеленото не ме успокоява.
Това прави светлосиньото. То май винаги ми е било един от любимите цветове. Тайнствено ми идва и ... абе, прилича на водичка, а водата ми е слабост. Затова го свързвам със същността на нещата. Струва ми се, че същността на всичко е синя.
Тъмносиньото обче не ми харесва особено. Прекалено плътно ми идва, като преграда.
То и за лилавото може да се каже същото, но според мен в него има малко топлина. То ми навява тъга. От онази тъга тип "не че се оплаквам от сега, но..." или "така е редно да бъде, но...". Искам да кажа не от онази, която е всепоглъщаща и необратима, а онази, която си е по-скоро мрънкане един вид.
Днес ми е лилаво, пък и ми омръзна да си гледам блога все един и същ.
Ами... май общо взето е това. Ще се радвам да споделите мнение.
Аз толкова много пъти съм ги променяла, че вече не знам. Май всички са ми любими. Всеки отговаря или ми създава някакво настроение.
Червеният всъщност май е от малкото, които никога не съм смятала за любим. Обичам го в умерени количества и само в комбинация с бяло. Някак си прекалено диво ми идва, ако не е бялото да го укротява.
Виж, с оранжевия е друго. Не че не е ярък и той, но топлината, с която е изпълнен, много благоприятно ми въздейства. Напомня ми слънцето, а то винаги ме е радвало.
Жълт. Ами, не знам, ама все си представям онова студеното жълто, дето не ми е особено приятно. Малко ми е безлично и отчуждаващо.
Зеленото не ме успокоява.
Това прави светлосиньото. То май винаги ми е било един от любимите цветове. Тайнствено ми идва и ... абе, прилича на водичка, а водата ми е слабост. Затова го свързвам със същността на нещата. Струва ми се, че същността на всичко е синя.
Тъмносиньото обче не ми харесва особено. Прекалено плътно ми идва, като преграда.
То и за лилавото може да се каже същото, но според мен в него има малко топлина. То ми навява тъга. От онази тъга тип "не че се оплаквам от сега, но..." или "така е редно да бъде, но...". Искам да кажа не от онази, която е всепоглъщаща и необратима, а онази, която си е по-скоро мрънкане един вид.
Днес ми е лилаво, пък и ми омръзна да си гледам блога все един и същ.
Ами... май общо взето е това. Ще се радвам да споделите мнение.
вторник, 19 август 2008 г.
Из "Посестрими в занаята" на Тери Пратчет
"Липсата на страх се дължеше отчасти на слабото му въображение, но също и на факта, че той беше един от редките индивиди, абсолютно фокусирани във времето.
Повечето хора не са. Те изживяват живота си подобно на времево петно, размито около точката, в която се намира тялото им - или в очакване на бъдещето, или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре, че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно, за да хвърлят едно око. Повечето хора живеят по тоя начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще се им се случи после. За тях то вече се случва."
Превод на Елена Паскалева
Повечето хора не са. Те изживяват живота си подобно на времево петно, размито около точката, в която се намира тялото им - или в очакване на бъдещето, или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре, че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно, за да хвърлят едно око. Повечето хора живеят по тоя начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще се им се случи после. За тях то вече се случва."
Превод на Елена Паскалева
четвъртък, 7 август 2008 г.
Деца базплатно!
Деца базплатно! All Inclusive в Гранд Хотел Варна 5*
Именно... реклама на Гранд хотел Варна. Да, разбирам, трябвало е нещо кратко, колкото да се побере в колонката за реклами или по-точно за "горещи оферти" в www.gbg.bg, но едно "за" мисля, че не изисква кой знае колко място, особено имайки предвид, че така поднесен, текстът навежда на съвсем други мисли.
А дали вървят към All Inclusive?
Именно... реклама на Гранд хотел Варна. Да, разбирам, трябвало е нещо кратко, колкото да се побере в колонката за реклами или по-точно за "горещи оферти" в www.gbg.bg, но едно "за" мисля, че не изисква кой знае колко място, особено имайки предвид, че така поднесен, текстът навежда на съвсем други мисли.
А дали вървят към All Inclusive?
сряда, 23 юли 2008 г.
Pink Floyd!
От доста време се чудя текста на точно коя тяхна песен да предоставя на Вашето внимание. Все не мога да реша, те всичките са толкова смислении (няма кавички ;)). Това е единствената група, която ме кара да издивявам на бавни парчета, всмисъл наистина почва да кипи нещо в мен. Гениални са!
Като малка ги мразех. Всеки път като пътувахме към Айтос, вместо да си пеем с пълно гърло "Десет морски кончета", слушахме Pink Floyd - ужас ви казвам! Ама постепенно им станах върл фен. Снощи в хода на един разговор установих, че и 300лв да струва - давам парите за билет, ако дойдат в България.
Ето и текстът на песента, която избрах днес. Може и още да има, не ги слагам случайно, така че зачетете се. Пък, ако вземете и да си изтеглите да я чуете с музиката, сигурна съм, че няма да съжалявате :D
Албумът е The Division Bell
а текстът е взет от http://www.azlyrics.com/lyrics/pinkfloyd/whatdoyouwantfromme.html.
"What Do You Want From Me"
As you look around this room tonight
Settle in your seat and dim the lights
Do you want my blood, do you want my tears
What do you want
What do you want from me
Should I sing until I can't sing any more
Play these strings until my fingers are raw
You're so hard to please
What do you want from me
Do you think that I know something you don't know
What do you want from me
If I don't promise you the answers would you go
What do you want from me
Should I stand out in the rain
Do you want me to make a daisy chain for you
I'm not the one you need
What do you want from me
You can have anything you want
You can drift, you can dream, even walk on water
Anything you want
You can own everything you see
Sell your soul for complete control
Is that really what you need
You can lose yourself this night
See inside there is nothing to hide
Turn and face the light
What do you want from me
Като малка ги мразех. Всеки път като пътувахме към Айтос, вместо да си пеем с пълно гърло "Десет морски кончета", слушахме Pink Floyd - ужас ви казвам! Ама постепенно им станах върл фен. Снощи в хода на един разговор установих, че и 300лв да струва - давам парите за билет, ако дойдат в България.
Ето и текстът на песента, която избрах днес. Може и още да има, не ги слагам случайно, така че зачетете се. Пък, ако вземете и да си изтеглите да я чуете с музиката, сигурна съм, че няма да съжалявате :D
Албумът е The Division Bell
а текстът е взет от http://www.azlyrics.com/lyrics/pinkfloyd/whatdoyouwantfromme.html.
"What Do You Want From Me"
As you look around this room tonight
Settle in your seat and dim the lights
Do you want my blood, do you want my tears
What do you want
What do you want from me
Should I sing until I can't sing any more
Play these strings until my fingers are raw
You're so hard to please
What do you want from me
Do you think that I know something you don't know
What do you want from me
If I don't promise you the answers would you go
What do you want from me
Should I stand out in the rain
Do you want me to make a daisy chain for you
I'm not the one you need
What do you want from me
You can have anything you want
You can drift, you can dream, even walk on water
Anything you want
You can own everything you see
Sell your soul for complete control
Is that really what you need
You can lose yourself this night
See inside there is nothing to hide
Turn and face the light
What do you want from me
Мечтая!
Как мечтая навсякъде преподавателите да са като нашите в специалност "Японистика"! Да виждаш как искат да те научат, да ти дадат своето знание, да искат да си добър колкото и дори повече от тях, да ти помагат във всяка една стъпка, да те мотивират да продължиш, когато почти си се отказал...
Не да те мачкат, тъпчат и да се гаврят с теб като изнасят резултатите 40 дни след изпита или като дават изпити, на които, ако не решиш ИЗЦЯЛО първата задача, си скъсан, или като не дават никакво обяснение на това защо си скъсан и отделят в специална купчина работите, на тези, които са претендирали, че не са за двойка. Всички знаем за какво е тази купчина, всички знаем, че това са хора, които избиват комплекси, разбивайки нервите на тези, които са "под" тях...
Напрежението, на което са подложени студентите, потърпевши от тези "преподаватели", е просто ненормално.
Мечтая обществото ни да не е такова, в което всеки, който защитава правата си, бива нарочен и отделен в "черния списък".
Благодаря на всеки един истински УЧИТЕЛ! Не само в университетите, а и в училищата и детските градини. На всеки, който разбира, че има човешки същества около себе си и че те не са същите, какъвто е бил той на тяхната възраст.
Не да те мачкат, тъпчат и да се гаврят с теб като изнасят резултатите 40 дни след изпита или като дават изпити, на които, ако не решиш ИЗЦЯЛО първата задача, си скъсан, или като не дават никакво обяснение на това защо си скъсан и отделят в специална купчина работите, на тези, които са претендирали, че не са за двойка. Всички знаем за какво е тази купчина, всички знаем, че това са хора, които избиват комплекси, разбивайки нервите на тези, които са "под" тях...
Напрежението, на което са подложени студентите, потърпевши от тези "преподаватели", е просто ненормално.
Мечтая обществото ни да не е такова, в което всеки, който защитава правата си, бива нарочен и отделен в "черния списък".
Благодаря на всеки един истински УЧИТЕЛ! Не само в университетите, а и в училищата и детските градини. На всеки, който разбира, че има човешки същества около себе си и че те не са същите, какъвто е бил той на тяхната възраст.
Абонамент за:
Публикации (Atom)