сряда, 23 юли 2008 г.

Pink Floyd!

От доста време се чудя текста на точно коя тяхна песен да предоставя на Вашето внимание. Все не мога да реша, те всичките са толкова смислении (няма кавички ;)). Това е единствената група, която ме кара да издивявам на бавни парчета, всмисъл наистина почва да кипи нещо в мен. Гениални са!
Като малка ги мразех. Всеки път като пътувахме към Айтос, вместо да си пеем с пълно гърло "Десет морски кончета", слушахме Pink Floyd - ужас ви казвам! Ама постепенно им станах върл фен. Снощи в хода на един разговор установих, че и 300лв да струва - давам парите за билет, ако дойдат в България.
Ето и текстът на песента, която избрах днес. Може и още да има, не ги слагам случайно, така че зачетете се. Пък, ако вземете и да си изтеглите да я чуете с музиката, сигурна съм, че няма да съжалявате :D

Албумът е The Division Bell 
 
а текстът е взет от http://www.azlyrics.com/lyrics/pinkfloyd/whatdoyouwantfromme.html.


"What Do You Want From Me"

As you look around this room tonight
Settle in your seat and dim the lights
Do you want my blood, do you want my tears
What do you want
What do you want from me
Should I sing until I can't sing any more
Play these strings until my fingers are raw
You're so hard to please
What do you want from me

Do you think that I know something you don't know
What do you want from me
If I don't promise you the answers would you go
What do you want from me
Should I stand out in the rain
Do you want me to make a daisy chain for you
I'm not the one you need
What do you want from me

You can have anything you want
You can drift, you can dream, even walk on water
Anything you want

You can own everything you see
Sell your soul for complete control
Is that really what you need

You can lose yourself this night
See inside there is nothing to hide
Turn and face the light

What do you want from me


 

Мечтая!

Как мечтая навсякъде преподавателите да са като нашите в специалност "Японистика"! Да виждаш как искат да те научат, да ти дадат своето знание, да искат да си добър колкото и дори повече от тях, да ти помагат във всяка една стъпка, да те мотивират да продължиш, когато почти си се отказал...
Не да те мачкат, тъпчат и да се гаврят с теб като изнасят резултатите 40 дни след изпита или като дават изпити, на които, ако не решиш ИЗЦЯЛО първата задача, си скъсан, или като не дават никакво обяснение на това защо си скъсан и отделят в специална купчина работите, на тези, които са претендирали, че не са за двойка. Всички знаем за какво е тази купчина, всички знаем, че това са хора, които избиват комплекси, разбивайки нервите на тези, които са "под" тях...
Напрежението, на което са подложени студентите, потърпевши от тези "преподаватели", е просто ненормално.
Мечтая обществото ни да не е такова, в което всеки, който защитава правата си, бива нарочен и отделен в "черния списък".

Благодаря на всеки един истински УЧИТЕЛ! Не само в университетите, а и в училищата и детските градини. На всеки, който разбира, че има човешки същества около себе си и че те не са същите, какъвто е бил той на тяхната възраст.