Случвало ли ви се е?

Случвало ли ви се е да насъберете болезнено много любов в себе си, а да не можете да я дарявате наляво - надясно, щото нали уж не е прието?
Ако се усмихвате постоянно, ви мислят за луд/а.
Ако прегръщате познатите си, сте лигла/лигльо (за това за виновни кухите блондинки от американските филми) или пък непременно някой отнякъде ще изникне и ще реши, че изневерявате, ако си имате приятел/ка. За целувките няма да обсъждам... (по бузата, де)
Ако си поговорите с някое куче или коте на улицата, ви обикалят отдалеч.
Ако спрете да се порадвате на слънцето, да погледате цветята или пък вървите с глава, вдигната към небето и гледате колко красиво се очертават клоните на неговия фон, сте безперспективна мечтателка.
И всичко това, или поне повечето, остава натрупано във вас. Никога не може да бъде сигурен човек как ще се изтълкуват разни такива постъпки от хората. Да, за някои от изброените по-горе, може да не ви пука и да си ги правите въпреки всичко, но винаги "едното на ум" остава, за да човърка.
Много боли....

P.S.: Този пост стоя с месеци непубликуван докато се реша. Има още един такъв, предполагам, че и на него скоро ще му дойде времето

Настроения

Мразя като съм в такова ностроение. Нищо не ми се прави. От два дни с каквото се захвана не ми се получава. Някакъв антикъсмет е с мен навсякъде. Няма да изреждам, ама да започнем с напълно провалените планове за разходка до Рилски манастир, да минем през безрезултатното търсене на ОНЗИ магазин и приключим с напълно зарязаното учене, с което трябваше да се занимавам цял следобед. Този цял следобед се съсредоточи в 2 часа, напълно недостатъчни естествено.
Недито седи и чете блогове наред. Ама наред като ви кажа, от първи до последен пост (е, с малко пропуски, че иначе и цял ден нямаше да ми стигне. Ванка, много време ми загуби, нямаш срам, вземи си поука от Ивчо и Рали..хм, макар че те просто от по-скоро са ги почнали). Дори мисълта ми не върви като хората. Така, де, тя не е човек, ама... разбрахте ме.
Поне с Яската се позабавлявахме докато обикаляхме като баби да търсим къде доматите са по-евтини ;) :))))
Сега слушам музика и се опитвам наново да се съсредоточа, щото иначе през седмицата ще ми се отели вола. То натам вървят нещата, де, ама айде...

Казах си, оплаках се, толкоз от мен

А, и още нещо:
НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА ТАКИВА НАСТРОЕНИЯ! Още 1 седмица само да потрая и ще се "размажа" десетте дни великденска.