Гузно

Гузно ми е, че не съм писала пожелания за новата година, ама то вече е почти февруари... не върви някак си.
Гузно ми е, че пиша сега вместо да уча по японски. Ама... колеги, съжалявам, но на вас ще хвърля вината, при това най-безцеремонно. Днес като ми заговорихте за блогове и аз като се зачетооох.... Не, че някога съм се съмнявала, но исках да кажа колко много ме радват и разчувстват вашите електронни никкита. Ако си съберем постовете, би се получило доста добро произведение в жанр дзуйхицу, не мислите ли :) Току виж бъдещите японистчета ни изучавали, пък било то и в избираема дисциплина :) Ами, че да. Къде другаде в България може да се види наживо такава общностност каквато е при нас, а? Днес като видях усмихнатите ви лица и ми стана едно хубаво и уютно, и топло... Много се радвам, че въпреки 5те дини и няколкото бодилчета, успяваме да задържим усмивките си. Пък и те дините една по една ни освобождават от тежестта си - е... отделен е въпросът дали сме ги изпуснали и са се пръснали на земята или пък сладко, сладко сме си ги похапнали и сме останали доволни от резултата. Утре ще намалеят с още две. За съжаление едната от моите ще е разбита на пух и прах (въпреки обещанието, което (си) дадох) ;(, но пък през сесията ще направя всичко възможно да я посъбера :-/ За другата... еми.... вие си знаете - тя дали разбита или изядена... все купон :)
Време ми е да уча, да хапвам и пак да уча. Пожелайте ми успех!


P.S.: На всички неяпонисти се извинявам за термините и странния пост. Скоро ще дойде и вашият ред ;)