Гузно ми е, че не съм писала пожелания за новата година, ама то вече е почти февруари... не върви някак си.
Гузно ми е, че пиша сега вместо да уча по японски. Ама... колеги, съжалявам, но на вас ще хвърля вината, при това най-безцеремонно. Днес като ми заговорихте за блогове и аз като се зачетооох.... Не, че някога съм се съмнявала, но исках да кажа колко много ме радват и разчувстват вашите електронни никкита. Ако си съберем постовете, би се получило доста добро произведение в жанр дзуйхицу, не мислите ли :) Току виж бъдещите японистчета ни изучавали, пък било то и в избираема дисциплина :) Ами, че да. Къде другаде в България може да се види наживо такава общностност каквато е при нас, а? Днес като видях усмихнатите ви лица и ми стана едно хубаво и уютно, и топло... Много се радвам, че въпреки 5те дини и няколкото бодилчета, успяваме да задържим усмивките си. Пък и те дините една по една ни освобождават от тежестта си - е... отделен е въпросът дали сме ги изпуснали и са се пръснали на земята или пък сладко, сладко сме си ги похапнали и сме останали доволни от резултата. Утре ще намалеят с още две. За съжаление едната от моите ще е разбита на пух и прах (въпреки обещанието, което (си) дадох) ;(, но пък през сесията ще направя всичко възможно да я посъбера :-/ За другата... еми.... вие си знаете - тя дали разбита или изядена... все купон :)
Време ми е да уча, да хапвам и пак да уча. Пожелайте ми успех!
P.S.: На всички неяпонисти се извинявам за термините и странния пост. Скоро ще дойде и вашият ред ;)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Аз може да не съм японистче, но знам, че динята се консумира най-добре леко охладена и без семки. По възможност мястото на консумация да е колкото се може по-близо до тоалетна ;)
А, и... УСПЕФ! :D
Ах, Неди, Неди...
Тъкмо ти пожелах лека нощ и ти ме изпрати в леглото, а аз реших по пътя да мина от тук... И ето виж.. :)
За "гузно"-то те разбирам повече от много добре (и по двата параграфа)...
А колкото до дините... техния сезон никога не отминава. Не и наистина. Дини винаги ще има! (ама как фаталистично прозвуча а;))И не ме разбирай погрешно, но това всъщност е нещо хубаво! Защото означава още много повторни (и трети и т.н.) шансове и опити. На динено пюре или на големи сочни резени, динята си е диня. Само да ни е жив и здрав градинаря и дано съумеем да и се отплатим за редовното поливане,неуморните грижи, огромното търпение и сякаш непоклатимата вярата в нас :)
А иначе, да знаеш от мен, двама япониста вдигат 10 дини по-лесно, отколкото сам японист 5 :)
До утре!
Мила ни Неди! Единствено може да ти е гузно задето толкова рядко споделяш минутките радост от японистичните ни срещи. Напоследък като се разделяме с приятелите им казвам: "Ех, ще се видим чак утре!" Ще кажа същото и на теб! И се надявам да има по-чести срещи и на живо и онлайн!
Най-лесният начин да вдигнеш дините е да ги изядеш с приятели. Когато се намират в стомашно-чревния тракт (дините, не приятелите), тежестта им се разпределя по цялото тяло и не се усеща толкова;)
Очакваме скорошно включване на живо, а дотогава изпращам много прегръдки онлайн.
Публикуване на коментар