Цветно

Кой ви е любимият цвят? (Ако някой все още чете)
Аз толкова много пъти съм ги променяла, че вече не знам. Май всички са ми любими. Всеки отговаря или ми създава някакво настроение.
Червеният всъщност май е от малкото, които никога не съм смятала за любим. Обичам го в умерени количества и само в комбинация с бяло. Някак си прекалено диво ми идва, ако не е бялото да го укротява.
Виж, с оранжевия е друго. Не че не е ярък и той, но топлината, с която е изпълнен, много благоприятно ми въздейства. Напомня ми слънцето, а то винаги ме е радвало.
Жълт. Ами, не знам, ама все си представям онова студеното жълто, дето не ми е особено приятно. Малко ми е безлично и отчуждаващо.
Зеленото не ме успокоява.
Това прави светлосиньото. То май винаги ми е било един от любимите цветове. Тайнствено ми идва и ... абе, прилича на водичка, а водата ми е слабост. Затова го свързвам със същността на нещата. Струва ми се, че същността на всичко е синя.
Тъмносиньото обче не ми харесва особено. Прекалено плътно ми идва, като преграда.
То и за лилавото може да се каже същото, но според мен в него има малко топлина. То ми навява тъга. От онази тъга тип "не че се оплаквам от сега, но..." или "така е редно да бъде, но...". Искам да кажа не от онази, която е всепоглъщаща и необратима, а онази, която си е по-скоро мрънкане един вид.
Днес ми е лилаво, пък и ми омръзна да си гледам блога все един и същ.
Ами... май общо взето е това. Ще се радвам да споделите мнение.