Кой ви е любимият цвят? (Ако някой все още чете)
Аз толкова много пъти съм ги променяла, че вече не знам. Май всички са ми любими. Всеки отговаря или ми създава някакво настроение.
Червеният всъщност май е от малкото, които никога не съм смятала за любим. Обичам го в умерени количества и само в комбинация с бяло. Някак си прекалено диво ми идва, ако не е бялото да го укротява.
Виж, с оранжевия е друго. Не че не е ярък и той, но топлината, с която е изпълнен, много благоприятно ми въздейства. Напомня ми слънцето, а то винаги ме е радвало.
Жълт. Ами, не знам, ама все си представям онова студеното жълто, дето не ми е особено приятно. Малко ми е безлично и отчуждаващо.
Зеленото не ме успокоява.
Това прави светлосиньото. То май винаги ми е било един от любимите цветове. Тайнствено ми идва и ... абе, прилича на водичка, а водата ми е слабост. Затова го свързвам със същността на нещата. Струва ми се, че същността на всичко е синя.
Тъмносиньото обче не ми харесва особено. Прекалено плътно ми идва, като преграда.
То и за лилавото може да се каже същото, но според мен в него има малко топлина. То ми навява тъга. От онази тъга тип "не че се оплаквам от сега, но..." или "така е редно да бъде, но...". Искам да кажа не от онази, която е всепоглъщаща и необратима, а онази, която си е по-скоро мрънкане един вид.
Днес ми е лилаво, пък и ми омръзна да си гледам блога все един и същ.
Ами... май общо взето е това. Ще се радвам да споделите мнение.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
В лилавото определено има нещо топло – все пак се постига чрез комбинация от червено и синьо – впрочем двата цвята, които ти отрече ;)
Аз харесвам лилавото, но от това тежкото, тъмното, което ти навява далеч повече тъга, от тази, която ти визираш.
Харесвам и чистото, наситено тъмно синьо – почти черно.
Лилата специално я харесвам точно заради противположностите, които я създават.
Синьото, заради тъгата, замислеността и размиването на детайлите в него.
Но всъщмност ми е все тая, стига буквите да се четат отгоре :D
Ами, ти знаеш, не ми е за първи път да си противореча.
Междудругото аз имах предвид точно наситеното тъмнолилаво. Не беше лошо да го уточня, имайки предвид, че блогът ми е светъл. Това обаче е предимно, за да се четат буквите ;)
За онази тъга, която ти си споменал, не съм сигурна дали има цвят, в който да я откривам. Повечето сигурно ще кажат "черно", но за мен черното си е по-скоро строго, отколкото тъжно. Аз я намирам за прекалено дълбоко и лично преживяване, което не мога да обвържа с конкретен цвят, а по-скоро с лошото време с всичките му там надвиснали тъмни облаци и дъжд.
Публикуване на коментар