...в които още със събуждането си знам,че няма да са сред най-приятните. Не знам дали ви се е случвало. Едно такова тежко, нищо не ти се прави, потиснато....
В такива дни обикновено отварям папката и кутията, в които държа разни споменчета. Най-често писания, картички, разказчета, малки подаръчета... Обикновено това не помага, напротив, става ми още по-потиснато и странно. Да му се не види, винаги се получава така, че разбираш какво си имал, чак след като го загубиш. Адски е изтъркан тоя израз, ама всеки такъв ден се потвърждава. Колко много спомени, мисли, чувства струят от тези хартийки и нещица, някои от които вече изглеждат на преклонна възраст :)
Замисляла съм се дали да не ги завра някъде, където няма лесно да ги изваждам (да ги хвърля със сигурност не мога), ама все не го правя.
И все се чудя какво да се правя в такива дни :-/ Лошо нещо ли е да имаш хубаво минало? Не се оплаквам и от настоящето, макар че.... не е същото, много хора се разотидоха или аз се разотидох от тях :-/, то това е нормално, де, ама аз съм такова същество, че много се привързвам към приятелите си и дори да знам, че вече няма как да сме толкова близки, пак ми е криво и мъчно, а новите.... все остават на заден план....
Напоследък съм си решила да се заема с търсенето и на нови приятели, всъщност то няма нужда да ги търся, вече ги имам, само трябва да повярвам в тях. Може би тогава спомените няма да ме карат да натежавам с 20 кг
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Това е всеобщ проблем... (подсмръч) В такива дни си пусни депресиран филм, който да те накара да се развеселиш, че не си на мястото на главните герои. Може пък директно да е просташка комедия :) Или, както аз правя, удави мъката в работа, работа, работа... ;')
Ех... какво ли не прави човешкото злорадство, даже от депресии лекува :DDD Злорадството - първа стъпка към психическото здраве!
Аз верно не съм виждала депресиран злодей...
В близко бъдеще искрено се надявам да имам определена работа, в която да удавя мъката... ха, дано!!
"Има дни, в които не върви", както се пееше в онази тъпа песен на онази тъпа група. :D
Знам ги аз тези дни.. Даже са ми до болка познати :) Аз си нямам кутия, но си имам няколко дебели тефтера, които пазят миналото ми на сигурно място...но не и от мен :)
Та в тези дни.. аз обикновено си сипвам чаща вино и просто се оставям на меланхолията и сладката тъга да ме завладеят напълно. Щом веднъж се напълни, чашата започва да прелива... И постепенно равновесието и балансът се възстановяват :)
А за хората и приятелите, какво да ти кажа, трябва ти малко време, за да осъзнаеш, че не разстоянието създава границите... и после всичко ще е наред :) (как само убедено звуча а? ;) )
Де да беше физическо разстояние, sui… Границите са в душите ни.
Мдам, границите в главите и душите ни са най-непреодолимите обикновено. Но пък с малко помощ се поситгат и чудеса, нали? :)
Nedi, obichame chudesa! :)
Публикуване на коментар