Някога замисляли ли сте се какво е прозорецът. Преди известно време открих, че аз му придавам много голямо значение. Не знам точно защо така, но някак си той е едновременно и връзката и преградата с "външния" свят. Напоследък забелязах, че всеки път, когато не мога да се сетя за нещо (няма значение дали е някакъв спомен, йероглиф или просто дума на български) винаги поглеждам през прозореца, въпреки че в офиса той ми се пада доста далеч и зад гърба. Просто някак си ми идва вдъхновение, когато погледна навън, дори и да не се вижда нищо (както сега например), а само отражението на вътрешността. Единственият ми хубав разказ (по моята скромна преценка, а и на още няколко човека) започна от думата "прозорец". Не се сещам за друго нещо, което да съчетава в себе си две толкова противоположни неща - граници и свобода. Може да ни даде толкова много неща, а същевременно да отнеме още толкова.
За себе си бих казала, че съм по-скоро интровертен човек, затова си мисля, може би той е отражение на екстроверта в мен, този, който винаги иска да е с другите, да обсъжда, да вика, да танцува, да пие, ако искате, но все не стига до там. Всеки път някаква невидима граница препречва пътя му и той си остава само с желанието, което и без това се изпарява след известно време. Наскоро стана дума за границите в душите и умовете ни. Моите са изградени от прозорци. Все се вижда от другата страна, все на една част от мен й се иска да е там, но...
Представете си стая без прозорци - ужасно, нали. Дори и да си помислим, че някога човечеството ще измисли техни абсолютни заместители - да "пропускат дневна" светлина, да изобразяват красиви картини (а може би по-красиви от тези през истинските прозорци), дори тогава си мисля, няма да мога да живея в такива помещения. Когато погледна през прозореца, за миг забравям ограниченията в пространството. Сякаш стаята става безкрайно голяма, но същевремено уютна и някак си "твоя". Уж е същата, а всъщност не. И никога няма да бъде, защото всяка секунда "навън" се мени нещо.
Това си мисля аз за прозорците. Иска ми се да напиша още толкова много неща, всичките, които чувствам и мисля, но... все не мога да се изразя толкова красиво, колкото ми се иска... някаква невидима граница...
8 коментара:
Малката кибритопродавачка. От онази приказка, сещаш ли се? Това се въртеше в главата ми... Момиченцето, което в ледената нощ гледало през прозореца (отвън) и си мечтаело да е вътре на топло...
Накара ме да се замисля и за друго... На времето, докато живеех още във Варна, леглото ми беше под огромния прозорец, а през лятото аз имах навика да го оставям широко отворен, и да спя почти под небето (ако не се броят няколкото панелени етажа, които надничаха отвън..) Така, вечер можех да гледам небето преди да заспя, и когато се събудя сутрин и отворя очи, отново то ме посрещаше :) Откакто не живея във Варна съм все по квартири и все по тавани. Сменила съм 7 или 8. И прозорците ми винаги гледат към небето :) Някои хора си ориентират мебелите по телевизора, аз по прозорците и небето. :) Не бях се замисляла до сега, но за мен прозорецът е небето. Прозорецът е нагоре, прозорецът е там където се реят мечтите ми:) И в този смисъл прозорецът е границата между онова, което съм, и онова, което искам да бъда; между това къде съм, и това къде искам да бъда...
И още нещо.. хората казват,"една врата се затваря, друга се отваря". И в моя живот това е сякаш неоспорим факт. Но прозорците не са врати.. Макар понякога да ни се иска да прескочим през някой... :) Те винаги са там, по средата, на границата ...
***
Не знаех, че пишеш разкази... ;)
Ех, Неди, предполагам ми завиждаш благородно за петте години до прозореца в гимназията ;)
Ако щеш вярвай, скоро и на мен ми хрумна, че може да заместят прозорците, но после се сетих за способността на истинската слънчева светлина да убива микроби :) А и за виден воайор като мен прозорецът си е баш задължителен =]
Виж дори името на операционната система, на която работиш - да, точно така - "Джамеци" ;)
Обаче... Неди! Сбъркала си специалността! Веднага презаписвай с философия! ;D
P.S. - Добре, че още има хора, които разсъждават над не-чисто-физическите измерения на света =)
Sui, като бях малка преди да си легна се излягах на бюрото,защото то беше до прозореца, и гледах небето. Даже и сега го правя понякога, ама малко повечко внимавам, че да не го потроша :) Благородно ти завиждам за прозорчето към звездите в сегашната ти квартира... Много е релаксиращо след напрегнатия ден да се "потопиш" в небето...
За разказите не знаят много хора, просто защото и разказите са оскъдно количество(около 5 или 6), а и не си ги харесвам с изключение на един(може би 2, но вторият така или иначе само наполовина е мой;)
Иво, всъщност не ти завиждам за местенцето, не за друго, ами, ако бях там, никога нямаше да знам какво става в стаята, все щях да блуждая някъде :)
защо мислиш си избрах почти най-закътаното местенце ;) Иначе нямаше да ме броите към класа :)
Благодаря за предложението и доверието, ама ще пропусна да се прехвърля. Така е по-здравословно и за мен (защото обикновено като философствам съм в полуадекватно състояние), а и за околните щото понякога нервя :)
Не ми е трудно да си представя стая без прозорци. Просто през последните 2 години, една от стаите на квартирата ни е изцяло вътрешна, което предполага и липсата на какъвто и да е било слънчев лъч... Просто е ужасно. Независимо дали навън е слънчево или мъгливо, дали е ден или нощ, усещането в тази стая е еднакво. Губиш реалната представа за действителността, очите ти сякаш закърняват от слабата и изкуствена светлина...
Колко много само дължим на слънчето..
Ами може би затова винаги, когато сме там, гледаме телевизя, че поне нещо да ни свързва с външния свят (макар и това нещо понякога да са разни идиотски предавания)
Компютърът е най-големият прозорец на планетата.
Да, но и една от най-големите причини да не поглеждаме през истинския прозорец, а да се взираме в илюзорния докато не открием всъщност каква каша е там :)
През прозореца виждаме това, което подминаваме, когато излизаме през вратата.
Публикуване на коментар