"Нарушаването на тези правила води до БАН!!!"
Да знаете, че ако нарушите правилата в zamunda.net, ще ви заведат до БАН ;)
понеделник, 23 февруари 2009 г.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Случвало ли ви се е?
Случвало ли ви се е да насъберете болезнено много любов в себе си, а да не можете да я дарявате наляво - надясно, щото нали уж не е прието?
Ако се усмихвате постоянно, ви мислят за луд/а.
Ако прегръщате познатите си, сте лигла/лигльо (за това за виновни кухите блондинки от американските филми) или пък непременно някой отнякъде ще изникне и ще реши, че изневерявате, ако си имате приятел/ка. За целувките няма да обсъждам... (по бузата, де)
Ако си поговорите с някое куче или коте на улицата, ви обикалят отдалеч.
Ако спрете да се порадвате на слънцето, да погледате цветята или пък вървите с глава, вдигната към небето и гледате колко красиво се очертават клоните на неговия фон, сте безперспективна мечтателка.
И всичко това, или поне повечето, остава натрупано във вас. Никога не може да бъде сигурен човек как ще се изтълкуват разни такива постъпки от хората. Да, за някои от изброените по-горе, може да не ви пука и да си ги правите въпреки всичко, но винаги "едното на ум" остава, за да човърка.
Много боли....
P.S.: Този пост стоя с месеци непубликуван докато се реша. Има още един такъв, предполагам, че и на него скоро ще му дойде времето
Ако се усмихвате постоянно, ви мислят за луд/а.
Ако прегръщате познатите си, сте лигла/лигльо (за това за виновни кухите блондинки от американските филми) или пък непременно някой отнякъде ще изникне и ще реши, че изневерявате, ако си имате приятел/ка. За целувките няма да обсъждам... (по бузата, де)
Ако си поговорите с някое куче или коте на улицата, ви обикалят отдалеч.
Ако спрете да се порадвате на слънцето, да погледате цветята или пък вървите с глава, вдигната към небето и гледате колко красиво се очертават клоните на неговия фон, сте безперспективна мечтателка.
И всичко това, или поне повечето, остава натрупано във вас. Никога не може да бъде сигурен човек как ще се изтълкуват разни такива постъпки от хората. Да, за някои от изброените по-горе, може да не ви пука и да си ги правите въпреки всичко, но винаги "едното на ум" остава, за да човърка.
Много боли....
P.S.: Този пост стоя с месеци непубликуван докато се реша. Има още един такъв, предполагам, че и на него скоро ще му дойде времето
вторник, 16 септември 2008 г.
Цветно
Кой ви е любимият цвят? (Ако някой все още чете)
Аз толкова много пъти съм ги променяла, че вече не знам. Май всички са ми любими. Всеки отговаря или ми създава някакво настроение.
Червеният всъщност май е от малкото, които никога не съм смятала за любим. Обичам го в умерени количества и само в комбинация с бяло. Някак си прекалено диво ми идва, ако не е бялото да го укротява.
Виж, с оранжевия е друго. Не че не е ярък и той, но топлината, с която е изпълнен, много благоприятно ми въздейства. Напомня ми слънцето, а то винаги ме е радвало.
Жълт. Ами, не знам, ама все си представям онова студеното жълто, дето не ми е особено приятно. Малко ми е безлично и отчуждаващо.
Зеленото не ме успокоява.
Това прави светлосиньото. То май винаги ми е било един от любимите цветове. Тайнствено ми идва и ... абе, прилича на водичка, а водата ми е слабост. Затова го свързвам със същността на нещата. Струва ми се, че същността на всичко е синя.
Тъмносиньото обче не ми харесва особено. Прекалено плътно ми идва, като преграда.
То и за лилавото може да се каже същото, но според мен в него има малко топлина. То ми навява тъга. От онази тъга тип "не че се оплаквам от сега, но..." или "така е редно да бъде, но...". Искам да кажа не от онази, която е всепоглъщаща и необратима, а онази, която си е по-скоро мрънкане един вид.
Днес ми е лилаво, пък и ми омръзна да си гледам блога все един и същ.
Ами... май общо взето е това. Ще се радвам да споделите мнение.
Аз толкова много пъти съм ги променяла, че вече не знам. Май всички са ми любими. Всеки отговаря или ми създава някакво настроение.
Червеният всъщност май е от малкото, които никога не съм смятала за любим. Обичам го в умерени количества и само в комбинация с бяло. Някак си прекалено диво ми идва, ако не е бялото да го укротява.
Виж, с оранжевия е друго. Не че не е ярък и той, но топлината, с която е изпълнен, много благоприятно ми въздейства. Напомня ми слънцето, а то винаги ме е радвало.
Жълт. Ами, не знам, ама все си представям онова студеното жълто, дето не ми е особено приятно. Малко ми е безлично и отчуждаващо.
Зеленото не ме успокоява.
Това прави светлосиньото. То май винаги ми е било един от любимите цветове. Тайнствено ми идва и ... абе, прилича на водичка, а водата ми е слабост. Затова го свързвам със същността на нещата. Струва ми се, че същността на всичко е синя.
Тъмносиньото обче не ми харесва особено. Прекалено плътно ми идва, като преграда.
То и за лилавото може да се каже същото, но според мен в него има малко топлина. То ми навява тъга. От онази тъга тип "не че се оплаквам от сега, но..." или "така е редно да бъде, но...". Искам да кажа не от онази, която е всепоглъщаща и необратима, а онази, която си е по-скоро мрънкане един вид.
Днес ми е лилаво, пък и ми омръзна да си гледам блога все един и същ.
Ами... май общо взето е това. Ще се радвам да споделите мнение.
вторник, 19 август 2008 г.
Из "Посестрими в занаята" на Тери Пратчет
"Липсата на страх се дължеше отчасти на слабото му въображение, но също и на факта, че той беше един от редките индивиди, абсолютно фокусирани във времето.
Повечето хора не са. Те изживяват живота си подобно на времево петно, размито около точката, в която се намира тялото им - или в очакване на бъдещето, или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре, че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно, за да хвърлят едно око. Повечето хора живеят по тоя начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще се им се случи после. За тях то вече се случва."
Превод на Елена Паскалева
Повечето хора не са. Те изживяват живота си подобно на времево петно, размито около точката, в която се намира тялото им - или в очакване на бъдещето, или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре, че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно, за да хвърлят едно око. Повечето хора живеят по тоя начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще се им се случи после. За тях то вече се случва."
Превод на Елена Паскалева
четвъртък, 7 август 2008 г.
Деца базплатно!
Деца базплатно! All Inclusive в Гранд Хотел Варна 5*
Именно... реклама на Гранд хотел Варна. Да, разбирам, трябвало е нещо кратко, колкото да се побере в колонката за реклами или по-точно за "горещи оферти" в www.gbg.bg, но едно "за" мисля, че не изисква кой знае колко място, особено имайки предвид, че така поднесен, текстът навежда на съвсем други мисли.
А дали вървят към All Inclusive?
Именно... реклама на Гранд хотел Варна. Да, разбирам, трябвало е нещо кратко, колкото да се побере в колонката за реклами или по-точно за "горещи оферти" в www.gbg.bg, но едно "за" мисля, че не изисква кой знае колко място, особено имайки предвид, че така поднесен, текстът навежда на съвсем други мисли.
А дали вървят към All Inclusive?
сряда, 23 юли 2008 г.
Pink Floyd!
От доста време се чудя текста на точно коя тяхна песен да предоставя на Вашето внимание. Все не мога да реша, те всичките са толкова смислении (няма кавички ;)). Това е единствената група, която ме кара да издивявам на бавни парчета, всмисъл наистина почва да кипи нещо в мен. Гениални са!
Като малка ги мразех. Всеки път като пътувахме към Айтос, вместо да си пеем с пълно гърло "Десет морски кончета", слушахме Pink Floyd - ужас ви казвам! Ама постепенно им станах върл фен. Снощи в хода на един разговор установих, че и 300лв да струва - давам парите за билет, ако дойдат в България.
Ето и текстът на песента, която избрах днес. Може и още да има, не ги слагам случайно, така че зачетете се. Пък, ако вземете и да си изтеглите да я чуете с музиката, сигурна съм, че няма да съжалявате :D
Албумът е The Division Bell
а текстът е взет от http://www.azlyrics.com/lyrics/pinkfloyd/whatdoyouwantfromme.html.
"What Do You Want From Me"
As you look around this room tonight
Settle in your seat and dim the lights
Do you want my blood, do you want my tears
What do you want
What do you want from me
Should I sing until I can't sing any more
Play these strings until my fingers are raw
You're so hard to please
What do you want from me
Do you think that I know something you don't know
What do you want from me
If I don't promise you the answers would you go
What do you want from me
Should I stand out in the rain
Do you want me to make a daisy chain for you
I'm not the one you need
What do you want from me
You can have anything you want
You can drift, you can dream, even walk on water
Anything you want
You can own everything you see
Sell your soul for complete control
Is that really what you need
You can lose yourself this night
See inside there is nothing to hide
Turn and face the light
What do you want from me
Като малка ги мразех. Всеки път като пътувахме към Айтос, вместо да си пеем с пълно гърло "Десет морски кончета", слушахме Pink Floyd - ужас ви казвам! Ама постепенно им станах върл фен. Снощи в хода на един разговор установих, че и 300лв да струва - давам парите за билет, ако дойдат в България.
Ето и текстът на песента, която избрах днес. Може и още да има, не ги слагам случайно, така че зачетете се. Пък, ако вземете и да си изтеглите да я чуете с музиката, сигурна съм, че няма да съжалявате :D
Албумът е The Division Bell
а текстът е взет от http://www.azlyrics.com/lyrics/pinkfloyd/whatdoyouwantfromme.html.
"What Do You Want From Me"
As you look around this room tonight
Settle in your seat and dim the lights
Do you want my blood, do you want my tears
What do you want
What do you want from me
Should I sing until I can't sing any more
Play these strings until my fingers are raw
You're so hard to please
What do you want from me
Do you think that I know something you don't know
What do you want from me
If I don't promise you the answers would you go
What do you want from me
Should I stand out in the rain
Do you want me to make a daisy chain for you
I'm not the one you need
What do you want from me
You can have anything you want
You can drift, you can dream, even walk on water
Anything you want
You can own everything you see
Sell your soul for complete control
Is that really what you need
You can lose yourself this night
See inside there is nothing to hide
Turn and face the light
What do you want from me
Мечтая!
Как мечтая навсякъде преподавателите да са като нашите в специалност "Японистика"! Да виждаш как искат да те научат, да ти дадат своето знание, да искат да си добър колкото и дори повече от тях, да ти помагат във всяка една стъпка, да те мотивират да продължиш, когато почти си се отказал...
Не да те мачкат, тъпчат и да се гаврят с теб като изнасят резултатите 40 дни след изпита или като дават изпити, на които, ако не решиш ИЗЦЯЛО първата задача, си скъсан, или като не дават никакво обяснение на това защо си скъсан и отделят в специална купчина работите, на тези, които са претендирали, че не са за двойка. Всички знаем за какво е тази купчина, всички знаем, че това са хора, които избиват комплекси, разбивайки нервите на тези, които са "под" тях...
Напрежението, на което са подложени студентите, потърпевши от тези "преподаватели", е просто ненормално.
Мечтая обществото ни да не е такова, в което всеки, който защитава правата си, бива нарочен и отделен в "черния списък".
Благодаря на всеки един истински УЧИТЕЛ! Не само в университетите, а и в училищата и детските градини. На всеки, който разбира, че има човешки същества около себе си и че те не са същите, какъвто е бил той на тяхната възраст.
Не да те мачкат, тъпчат и да се гаврят с теб като изнасят резултатите 40 дни след изпита или като дават изпити, на които, ако не решиш ИЗЦЯЛО първата задача, си скъсан, или като не дават никакво обяснение на това защо си скъсан и отделят в специална купчина работите, на тези, които са претендирали, че не са за двойка. Всички знаем за какво е тази купчина, всички знаем, че това са хора, които избиват комплекси, разбивайки нервите на тези, които са "под" тях...
Напрежението, на което са подложени студентите, потърпевши от тези "преподаватели", е просто ненормално.
Мечтая обществото ни да не е такова, в което всеки, който защитава правата си, бива нарочен и отделен в "черния списък".
Благодаря на всеки един истински УЧИТЕЛ! Не само в университетите, а и в училищата и детските градини. На всеки, който разбира, че има човешки същества около себе си и че те не са същите, какъвто е бил той на тяхната възраст.
четвъртък, 29 май 2008 г.
понеделник, 31 март 2008 г.
ЩАСТЛИВИ!!!
Кака се сгоди. Днес вече го осъзнах. Тя вчера ми каза, ама тогава само думи ми стигнаха до главния мозък, после вече и информация, поплаках си :) От щастие, не от друго, защото знам, че са един за друг и че са най-най-най- сладичките и добрички кака и Митко! Много си ги обичам и им желая любовта им никога да не отслабва и да продължава да пламти в погледите им, да струи от докосванията им и да витае около тях!!!
На добър път!
вторник, 25 март 2008 г.
Пораснал
Хе, хе, хора,
ми той блогът ми станал на годинка и две седмици, бе :) Гледай ти колко бързо минава времето. Извинявам се за глупостите, недописаните и непублукувани постове и за... абе, за каквото има :)
Да ми е жив и здрав! Ето, почерпете се:
сряда, 19 март 2008 г.
Усмивка
Днес един мъж ми предложи да се подслоня под чадъра му и направи деня ми по-хубав. Благодаря!
* за определени хора: не, нямаше никакви помисли ;)
* за определени хора: не, нямаше никакви помисли ;)
четвъртък, 21 февруари 2008 г.
Разни ми ти работи
Абе, от сто гидини все ми идват някакви идеи за постване ("Тази изконно българска дума"), ама все си остават в зародиш. Днес реших да пиша за музиката :)))), но не просто за музиката, а за музиката от mp3 player-ите (или на чист български - мъръзойчетата). От доста време насам забелязвам една странна симбиоза между случващото се около мен и думите от песните, които въпросното нещо бълва в главата ми. Например днес както си бързах за работа си погледнах часовника и точно в същия момент солистът на Любэ ми шепне - "Не смотрииии на часы, наше время еще не вышло, а в саду рассцветают вишны утром влажные от росы..." - Не си гледай часовника, времето ни още не е изтекло, а в градината цъфтят вишните, сутрин влажни от роса (не бг не звучи така красиво). Еми да ви кажа, усмихнах се и поуспокоих крачката, за да се насладя на слънчицето. И какво - естествено работата не избяга.
Трябва да си записвам всички такива случаи, защото ги забравям, а те не са малко.
Та така, де това, което се опитвам да ви кажа е, че наред с вредите (нали се оглушавало от тях и освен това рискът да те блъснат бил по-голям - аз лично не вярвам в подобни изказвания), мъръзойчетата са и много полезни, без да искат се изявяват като видни психотерапевти :)
Свърши ми музата
Овер
Трябва да си записвам всички такива случаи, защото ги забравям, а те не са малко.
Та така, де това, което се опитвам да ви кажа е, че наред с вредите (нали се оглушавало от тях и освен това рискът да те блъснат бил по-голям - аз лично не вярвам в подобни изказвания), мъръзойчетата са и много полезни, без да искат се изявяват като видни психотерапевти :)
Свърши ми музата
Овер
сряда, 16 януари 2008 г.
Гузно
Гузно ми е, че не съм писала пожелания за новата година, ама то вече е почти февруари... не върви някак си.
Гузно ми е, че пиша сега вместо да уча по японски. Ама... колеги, съжалявам, но на вас ще хвърля вината, при това най-безцеремонно. Днес като ми заговорихте за блогове и аз като се зачетооох.... Не, че някога съм се съмнявала, но исках да кажа колко много ме радват и разчувстват вашите електронни никкита. Ако си съберем постовете, би се получило доста добро произведение в жанр дзуйхицу, не мислите ли :) Току виж бъдещите японистчета ни изучавали, пък било то и в избираема дисциплина :) Ами, че да. Къде другаде в България може да се види наживо такава общностност каквато е при нас, а? Днес като видях усмихнатите ви лица и ми стана едно хубаво и уютно, и топло... Много се радвам, че въпреки 5те дини и няколкото бодилчета, успяваме да задържим усмивките си. Пък и те дините една по една ни освобождават от тежестта си - е... отделен е въпросът дали сме ги изпуснали и са се пръснали на земята или пък сладко, сладко сме си ги похапнали и сме останали доволни от резултата. Утре ще намалеят с още две. За съжаление едната от моите ще е разбита на пух и прах (въпреки обещанието, което (си) дадох) ;(, но пък през сесията ще направя всичко възможно да я посъбера :-/ За другата... еми.... вие си знаете - тя дали разбита или изядена... все купон :)
Време ми е да уча, да хапвам и пак да уча. Пожелайте ми успех!
P.S.: На всички неяпонисти се извинявам за термините и странния пост. Скоро ще дойде и вашият ред ;)
Гузно ми е, че пиша сега вместо да уча по японски. Ама... колеги, съжалявам, но на вас ще хвърля вината, при това най-безцеремонно. Днес като ми заговорихте за блогове и аз като се зачетооох.... Не, че някога съм се съмнявала, но исках да кажа колко много ме радват и разчувстват вашите електронни никкита. Ако си съберем постовете, би се получило доста добро произведение в жанр дзуйхицу, не мислите ли :) Току виж бъдещите японистчета ни изучавали, пък било то и в избираема дисциплина :) Ами, че да. Къде другаде в България може да се види наживо такава общностност каквато е при нас, а? Днес като видях усмихнатите ви лица и ми стана едно хубаво и уютно, и топло... Много се радвам, че въпреки 5те дини и няколкото бодилчета, успяваме да задържим усмивките си. Пък и те дините една по една ни освобождават от тежестта си - е... отделен е въпросът дали сме ги изпуснали и са се пръснали на земята или пък сладко, сладко сме си ги похапнали и сме останали доволни от резултата. Утре ще намалеят с още две. За съжаление едната от моите ще е разбита на пух и прах (въпреки обещанието, което (си) дадох) ;(, но пък през сесията ще направя всичко възможно да я посъбера :-/ За другата... еми.... вие си знаете - тя дали разбита или изядена... все купон :)
Време ми е да уча, да хапвам и пак да уча. Пожелайте ми успех!
P.S.: На всички неяпонисти се извинявам за термините и странния пост. Скоро ще дойде и вашият ред ;)
сряда, 26 декември 2007 г.
бръм
:P
Здрасти!
Аз сега нямам муза за писане, ама гледам - отдавна не съм се отбелязвала, пък още не ми се спи, а ми се бъбри...
така, де :), айде, някой път нещо по-смислено.
Аааа, и: Весела Колева! (на патерици, че вече 27-ми ;))
Здрасти!
Аз сега нямам муза за писане, ама гледам - отдавна не съм се отбелязвала, пък още не ми се спи, а ми се бъбри...
така, де :), айде, някой път нещо по-смислено.
Аааа, и: Весела Колева! (на патерици, че вече 27-ми ;))
понеделник, 12 ноември 2007 г.
Прозорец
Някога замисляли ли сте се какво е прозорецът. Преди известно време открих, че аз му придавам много голямо значение. Не знам точно защо така, но някак си той е едновременно и връзката и преградата с "външния" свят. Напоследък забелязах, че всеки път, когато не мога да се сетя за нещо (няма значение дали е някакъв спомен, йероглиф или просто дума на български) винаги поглеждам през прозореца, въпреки че в офиса той ми се пада доста далеч и зад гърба. Просто някак си ми идва вдъхновение, когато погледна навън, дори и да не се вижда нищо (както сега например), а само отражението на вътрешността. Единственият ми хубав разказ (по моята скромна преценка, а и на още няколко човека) започна от думата "прозорец". Не се сещам за друго нещо, което да съчетава в себе си две толкова противоположни неща - граници и свобода. Може да ни даде толкова много неща, а същевременно да отнеме още толкова.
За себе си бих казала, че съм по-скоро интровертен човек, затова си мисля, може би той е отражение на екстроверта в мен, този, който винаги иска да е с другите, да обсъжда, да вика, да танцува, да пие, ако искате, но все не стига до там. Всеки път някаква невидима граница препречва пътя му и той си остава само с желанието, което и без това се изпарява след известно време. Наскоро стана дума за границите в душите и умовете ни. Моите са изградени от прозорци. Все се вижда от другата страна, все на една част от мен й се иска да е там, но...
Представете си стая без прозорци - ужасно, нали. Дори и да си помислим, че някога човечеството ще измисли техни абсолютни заместители - да "пропускат дневна" светлина, да изобразяват красиви картини (а може би по-красиви от тези през истинските прозорци), дори тогава си мисля, няма да мога да живея в такива помещения. Когато погледна през прозореца, за миг забравям ограниченията в пространството. Сякаш стаята става безкрайно голяма, но същевремено уютна и някак си "твоя". Уж е същата, а всъщност не. И никога няма да бъде, защото всяка секунда "навън" се мени нещо.
Това си мисля аз за прозорците. Иска ми се да напиша още толкова много неща, всичките, които чувствам и мисля, но... все не мога да се изразя толкова красиво, колкото ми се иска... някаква невидима граница...
събота, 3 ноември 2007 г.
Първи впечатления
Хехе, вече седмица и ден съм на работа :)
Какво да ви кажа... Весели колеги, човечни шефове, готина обстановка, приятна работа!!! Да продължавам ли? ;)
Така, де, да конкретизираме малко:
Благодарение на двете Данита :) сега работя във фирма ABCRO, демек : American Bulgarian Clinical Research Organisation, но спокойно, не изследват мен. Аз само си седя на телефона, прехвърлям разни обаждания към когото трябва, приемам и изпращам пратки по куриери, помагам на колегите с дребни нещица. Най-хубавото е, че ми остава време да попрочета това, онова за унито (надявам се шефовете не четат :D )
Интересното е, че с изключение на фактът, че заспивам още на път за вкъщи, работата така ми дава сили и енергия и желание за учене.... Чувствам се жива, полезна, дейна....(Дейна се казва една от шефките, но това тук е с малка буква :D)
Вече дори присъствах на едно парти, а именно - за Helloween. Колегите си доведоха дечицата да им даваме бонбонки и сладки неща, но тъй като колегите са на не повече от 35 (поне на външен вид, дух и т.н.) най-голямото от децата беше на 4 (или 3 и половина). Бяха маскирани всичките до едно и бяха най-сладичките пчелички, пеперудки, горски феи и купонджии на света! Една колежка имаше рожден ден, та остана тортичка и за нас големите, даже две :D
Това от мен засега:
жива и доволна!
P.S.: Специални благодарности освен към Данитата, към момчетата, че се грижат за мен и по-специално за това да не умра от глад :DDD
Какво да ви кажа... Весели колеги, човечни шефове, готина обстановка, приятна работа!!! Да продължавам ли? ;)
Така, де, да конкретизираме малко:
Благодарение на двете Данита :) сега работя във фирма ABCRO, демек : American Bulgarian Clinical Research Organisation, но спокойно, не изследват мен. Аз само си седя на телефона, прехвърлям разни обаждания към когото трябва, приемам и изпращам пратки по куриери, помагам на колегите с дребни нещица. Най-хубавото е, че ми остава време да попрочета това, онова за унито (надявам се шефовете не четат :D )
Интересното е, че с изключение на фактът, че заспивам още на път за вкъщи, работата така ми дава сили и енергия и желание за учене.... Чувствам се жива, полезна, дейна....(Дейна се казва една от шефките, но това тук е с малка буква :D)
Вече дори присъствах на едно парти, а именно - за Helloween. Колегите си доведоха дечицата да им даваме бонбонки и сладки неща, но тъй като колегите са на не повече от 35 (поне на външен вид, дух и т.н.) най-голямото от децата беше на 4 (или 3 и половина). Бяха маскирани всичките до едно и бяха най-сладичките пчелички, пеперудки, горски феи и купонджии на света! Една колежка имаше рожден ден, та остана тортичка и за нас големите, даже две :D
Това от мен засега:
жива и доволна!
P.S.: Специални благодарности освен към Данитата, към момчетата, че се грижат за мен и по-специално за това да не умра от глад :DDD
сряда, 12 септември 2007 г.
Има дни...
...в които още със събуждането си знам,че няма да са сред най-приятните. Не знам дали ви се е случвало. Едно такова тежко, нищо не ти се прави, потиснато....
В такива дни обикновено отварям папката и кутията, в които държа разни споменчета. Най-често писания, картички, разказчета, малки подаръчета... Обикновено това не помага, напротив, става ми още по-потиснато и странно. Да му се не види, винаги се получава така, че разбираш какво си имал, чак след като го загубиш. Адски е изтъркан тоя израз, ама всеки такъв ден се потвърждава. Колко много спомени, мисли, чувства струят от тези хартийки и нещица, някои от които вече изглеждат на преклонна възраст :)
Замисляла съм се дали да не ги завра някъде, където няма лесно да ги изваждам (да ги хвърля със сигурност не мога), ама все не го правя.
И все се чудя какво да се правя в такива дни :-/ Лошо нещо ли е да имаш хубаво минало? Не се оплаквам и от настоящето, макар че.... не е същото, много хора се разотидоха или аз се разотидох от тях :-/, то това е нормално, де, ама аз съм такова същество, че много се привързвам към приятелите си и дори да знам, че вече няма как да сме толкова близки, пак ми е криво и мъчно, а новите.... все остават на заден план....
Напоследък съм си решила да се заема с търсенето и на нови приятели, всъщност то няма нужда да ги търся, вече ги имам, само трябва да повярвам в тях. Може би тогава спомените няма да ме карат да натежавам с 20 кг
В такива дни обикновено отварям папката и кутията, в които държа разни споменчета. Най-често писания, картички, разказчета, малки подаръчета... Обикновено това не помага, напротив, става ми още по-потиснато и странно. Да му се не види, винаги се получава така, че разбираш какво си имал, чак след като го загубиш. Адски е изтъркан тоя израз, ама всеки такъв ден се потвърждава. Колко много спомени, мисли, чувства струят от тези хартийки и нещица, някои от които вече изглеждат на преклонна възраст :)
Замисляла съм се дали да не ги завра някъде, където няма лесно да ги изваждам (да ги хвърля със сигурност не мога), ама все не го правя.
И все се чудя какво да се правя в такива дни :-/ Лошо нещо ли е да имаш хубаво минало? Не се оплаквам и от настоящето, макар че.... не е същото, много хора се разотидоха или аз се разотидох от тях :-/, то това е нормално, де, ама аз съм такова същество, че много се привързвам към приятелите си и дори да знам, че вече няма как да сме толкова близки, пак ми е криво и мъчно, а новите.... все остават на заден план....
Напоследък съм си решила да се заема с търсенето и на нови приятели, всъщност то няма нужда да ги търся, вече ги имам, само трябва да повярвам в тях. Може би тогава спомените няма да ме карат да натежавам с 20 кг
неделя, 9 септември 2007 г.
четвъртък, 24 май 2007 г.
Честит празник!
Айде, да ви е честит! Дано поне днес сте се почувствали поне малко горди и обнадеждени!
Иначе,аз отдавна не съм писала.
Ходих в Гърция - МНОГО ЯКО! Ако някога имате път натам, непременно да минете през местността "Метеора", огромни скали с кацнали върху тях манастири (Рали и Стоян имат за какво да ми завиждат, че съм се докоснала до тях) Можех да остана поне още ден там, такова спокойствие и величие...Въобще почивката беше супер!
Почнах "работа". С други думи правя елементарни преводчета към една фирма. Яко е, а и някой лев отгоре никога не е излишно ;)
Почнах да се готвя за изпита по японски, ама много сериозно (нищо че е на 19-ти юни). Сигурно ще ме помислите за луда, ама положението е много лошо..мдаааммм
И така, затова не се вясвам в чата, всяка свободна минутка гледам да ми е далеч от компа, щото той вече ми е свързан само с учене и работа (там са ми и японските, и немските речници) и ми е толкова опротивял, че няма накъде...
Това от мен
Аре, до следващия път
Иначе,аз отдавна не съм писала.
Ходих в Гърция - МНОГО ЯКО! Ако някога имате път натам, непременно да минете през местността "Метеора", огромни скали с кацнали върху тях манастири (Рали и Стоян имат за какво да ми завиждат, че съм се докоснала до тях) Можех да остана поне още ден там, такова спокойствие и величие...Въобще почивката беше супер!
Почнах "работа". С други думи правя елементарни преводчета към една фирма. Яко е, а и някой лев отгоре никога не е излишно ;)
Почнах да се готвя за изпита по японски, ама много сериозно (нищо че е на 19-ти юни). Сигурно ще ме помислите за луда, ама положението е много лошо..мдаааммм
И така, затова не се вясвам в чата, всяка свободна минутка гледам да ми е далеч от компа, щото той вече ми е свързан само с учене и работа (там са ми и японските, и немските речници) и ми е толкова опротивял, че няма накъде...
Това от мен
Аре, до следващия път
вторник, 17 април 2007 г.
Да се обявя :)
Ето ме и мен. Пак съм забутана в квартирата, ама поне печка няма нужда да се пуска, че много ток.
Аз, макар че не бяха точно това плановете, наистина се РАЗМАЗАХ десетте дни великденска. Нищичко не съм бутнала да уча, а най-якото е,че нищо не съм изтървала в унито, щото те се занимавали със странични неща. И въобще - КЕФ!
Ако почна да разказвам всичко за прекарването ми във Варна, ще закъснея за лекции, така че накратко:
НАЙ-НАКРАЯ ИМАМ ЛИЧНА КАРТА. Отивам аз във Варна в четвъртък, там в нашто си РПУ - бърза поръчка - на гарата. Отивам на гарата и казвам на каката: Добър ден, аз идвам за лична карта, откраднаха ми я, нося служебна бележка" "Каква служебна бележка, ние тук не приемаме такива, трябва Ви уведомително писмо, ако искате да не се връщате в Сф, акт за глоба" Отивам при кварталния за акт - "Ми то аз няма как да Ви напиша акт, срещу Вас е извършено престъпление, а аз ще Ви глобявам. Ми то мен могат да ме уволнят за това." Айде пак обратно на гарата - обяснения, възмущения и т.н. В крайна сметка една строга леля ходи, пита, разпитва и накрая ми даде картата. Излязох с 48 каратова усмивка.
АЙТОС. Вълшебно е това място! Може би щото там съм израстнала и защото е едно такова тихо и спокойно. Пък и в къща си е друго. Ех... къщата... Ще я събарят :( Ще строят блокче. Баба е много доволна, щото къщата е стара и се разпада почти. Аз не съм много доволна, ама няма как, нека си е спокойна баба. :))))
АЛАДЖАТА. Борко, Иво, Яска, СУПЕР СТЕ! Така весело ми беше (особено като объркахме пътя!) И после наденички, зарове, карти, смях. Моного приятен излет. Доволна съм, че ви изръчках, макар и в последния момент :)))) Надявам се и вие сте, де :) (Иво, пази снимките, след 2 седмици ще се дотътря да си ги взема :)))
Еми.. това е, вкъщи с мама и тати (и котката) хубаво си беше, винаги като се прибера и забравям всички проблеми, такова ми е едно безметежно и летливо ;) (така, де, щото летя, не за друго..)
Това е в общи линии и най-кратко разказано. За повече информация - знаете ми телефона, едно кафе и свободно време и хааайде вече :)
Аз, макар че не бяха точно това плановете, наистина се РАЗМАЗАХ десетте дни великденска. Нищичко не съм бутнала да уча, а най-якото е,че нищо не съм изтървала в унито, щото те се занимавали със странични неща. И въобще - КЕФ!
Ако почна да разказвам всичко за прекарването ми във Варна, ще закъснея за лекции, така че накратко:
НАЙ-НАКРАЯ ИМАМ ЛИЧНА КАРТА. Отивам аз във Варна в четвъртък, там в нашто си РПУ - бърза поръчка - на гарата. Отивам на гарата и казвам на каката: Добър ден, аз идвам за лична карта, откраднаха ми я, нося служебна бележка" "Каква служебна бележка, ние тук не приемаме такива, трябва Ви уведомително писмо, ако искате да не се връщате в Сф, акт за глоба" Отивам при кварталния за акт - "Ми то аз няма как да Ви напиша акт, срещу Вас е извършено престъпление, а аз ще Ви глобявам. Ми то мен могат да ме уволнят за това." Айде пак обратно на гарата - обяснения, възмущения и т.н. В крайна сметка една строга леля ходи, пита, разпитва и накрая ми даде картата. Излязох с 48 каратова усмивка.
АЙТОС. Вълшебно е това място! Може би щото там съм израстнала и защото е едно такова тихо и спокойно. Пък и в къща си е друго. Ех... къщата... Ще я събарят :( Ще строят блокче. Баба е много доволна, щото къщата е стара и се разпада почти. Аз не съм много доволна, ама няма как, нека си е спокойна баба. :))))
АЛАДЖАТА. Борко, Иво, Яска, СУПЕР СТЕ! Така весело ми беше (особено като объркахме пътя!) И после наденички, зарове, карти, смях. Моного приятен излет. Доволна съм, че ви изръчках, макар и в последния момент :)))) Надявам се и вие сте, де :) (Иво, пази снимките, след 2 седмици ще се дотътря да си ги взема :)))
Еми.. това е, вкъщи с мама и тати (и котката) хубаво си беше, винаги като се прибера и забравям всички проблеми, такова ми е едно безметежно и летливо ;) (така, де, щото летя, не за друго..)
Това е в общи линии и най-кратко разказано. За повече информация - знаете ми телефона, едно кафе и свободно време и хааайде вече :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)